 До 2100 г. енергийната система на света ще бъде коренно различна от днешната. Възобновяемите източници на енергия като слънцето и вятъра, електричеството от водни електроцентрали и биогоривата ще представляват голяма част от енергийния микс, в който своето място ще има и атомната енергия. Хората ще са открили начини да се справят със замърсяването на въздуха и парниковите емисии. Новите технологии ще намалят количеството енергия, необходимо за захранването на сгради и превозни средства. Без съмнение, далечното бъдеще изглежда светло, но много зависи как ще стигнем до него. Има два възможни пътя. Нека наречем първия сценарий "Трескава надпревара". Като офф-роуд рали през планинска пустош, той обещава вълнуващо и ожесточено състезание. Въпреки това, нежеланите последици на "пришпорването" често ще довеждат до намаляване на скоростта, с която се движим, а много от участниците ще катастрофират по пътя. Алтернативният сценарий може да бъде наречен "Подробно планиране", което прилича на предпазливо шофиране, с няколко фал-старта, по път, който все още е в процес на изграждане. Дали ще пристигнем благополучно в желаната дестинация зависи от дисциплината на шофьорите и сръчността на всички, дали своя принос в доизграждането на пътя. Силните усещания са гарантирани от технологичните иновации. Независимо кой път ще изберем, настоящите проблеми в света ограничават възможностите ни за маневриране. Наблюдаваме постепенна промяна в нивото на растеж на енергийното потребление заради увеличаващото се население и икономическото развитие. След 2015 г. лесно достъпните източници на петрол и газ вероятно няма да могат да посрещнат търсенето. В резултат на това няма да имаме избор освен да прибавим други източници на енергия - възобновими, да, но и повече атомна енергия и нетрадиционни изкопаеми горива като петролните пясъци. Използването на повече енергия неминуемо означава отделяне на повече въглероден диоксид в момент, когато климатичните промени са станали критичен глобален проблем. В сценария "Трескава надпревара" държавите бързат да осигурят енергийни ресурси за самите себе си, страхувайки се, че енергийната сигурност е игра с ясно изразени победители и губещи. Използването на собствени въглища и биогорива собствено производство се увеличава бързо. Избирайки пътя на слабата съпротива, политиците отделят малко внимание на необузданото енергийно потребление - докато запасите не започнат да привършват. Също така, въпреки реториката, на парниковите емисии не се гледа толкова сериозно до момента, до, който големите шокове не доведат до отприщване на политически реакции. Макар и закъснели, тези действия са непопулярни и водят до спекулации с цените на енергията и несигурност. "Подробното планиране" е по-безболезнен сценарий, въпреки че стартът е малко хаотичен. Очертават се многобройни коалиции, които да приемат предизвикателствата на икономическото развитие, енергийната сигурност и замърсяването на околната среда посредством трансгранично сътрудничество. Много иновации се появяват на местно ниво, а големите градове установяват връзки с индустрията, за да намалят вредните емисии. Правителствата въвеждат стандарти за ефективност, данъци и други политически инструменти, за да подобрят влиянието на сградите, превозните средства и транспортните горива върху околната среда. Освен това с нарастване на призивите за хармонизация различните политики по земното кълбо се сближават. Системи от типа "закриване и размяна", които определят стойност на индустриалните емисии въглероден диоксид, печелят международно признание. В замяна, повишаването на цените на емисиите от въглероден диоксид ускорява иновациите, умножавайки постигнатото. Расте броят на автомобилите, задвижвани от електричество или водород, а индустриалните мощности се оборудват с технологии, които улавят въглеродния диоксид и го съхраняват под земята. На фона на тези два еднакво правдоподобни сценария, само след няколко години ще знаем дали декемврийската декларация от Бали за промените в климата е била просто красноречие или старт на глобални усилия за решаване на проблема. Много ще зависи от това как се развиват настроенията в Китай, Европейския съюз, Индия и САЩ. Shell традиционно използва сценариите си, за да се подготви за бъдещето, без да изразява предпочитания към един от двата. Но, осъзнавайки нуждата да се справим с климатичните рискове заради нашите инвеститори и заради нашите потомци, ние вярваме, че резултатите от "Подробното планиране" дават най-добрия баланс между икономика, енергия и околна среда. За още едно мнение се позовахме на изчисления за промените в климата, направени в Масачузетския Технологичен институт. Тези изчисления сочат, че един свят на "подробно планиране" включващ улавяне и съхраняване на въглероден диоксид води най-малко до промяната на климата при положение, че емисиите от други парникови газове, дело на човека, са също така намалени. Но сценарият на "Подробното планиране" ще бъде реализиран само ако политиците постигнат съгласие за глобален подход към търговията с емисии и активно съдействат за повишаване на енергийната ефективност и внедряването на нови технологии в четири сектора: производство на електро- и топлоенергия, промишленост, транспорт и строителство. Сериозна работа ще бъде нужна за това, а времето е малко. Например, "Подробното планиране" предполага, че въглеродният диоксид ще се улавя при 90% от всички електростанции, захранвани с въглища и газ в развитите страни до 2050 г., плюс най-малко 50% в страните, които не членуват в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Днес никой не улавя въглеродния диоксид. Тъй като улавянето и съхранението на въглероден диоксид ангажира средства и не носи постъпления, е нужна правителствена подкрепа, за да може то да започне по-бързо в размер, достатъчно голям, за да има ефект върху глобалните емисии. Най-малкото компаниите трябва да получават "кредити" за въглеродния диоксид, който улавят и съхраняват. "Подробното планиране" няма да бъде лесно. Но то предлага на света най-добрия шанс за достигане на устойчиво енергийно бъдеще, затова трябва да проучим този подход със същата находчивост и постоянство, които качиха човека на луната и създадоха цифровата епоха. Светът е изправен пред дълго пътуване преди да достигне ниско-въглеродна енергийна система. Компаниите могат да предлагат възможни пътища да се достигне това ниво, но водещата роля имат правителствата . И правителствата ще решат дали ще трябва да се приготвим за сурово състезание или за истинска игра в екип. Йероен ван дер Веер, Главен изпълнителен директор на Royal Dutch Shell, е лидер на Енергийната общност на Световния икономически форум за енергийно и индустриално партньорство през 2007 - 2008 г. и тазгодишен председател на Енергийната конференция в Давос. Той председателства и Работната група за енергийни и климатични промени на Европейската кръгла маса на индустриалците.
|
